„МОЛИТВА”
Леонид Дмитриевич Семёнов (1880-1917 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
МОЛИТВА
Аз запалих свещта си с молитви безброй,
на кого ли се моля – не зная.
Жар молитвена моя ще види ли Той
и ще чуе ли зов – аз не зная.
Но съзирам в младенчески-ясни очи
блик от святата тайна прекрасна.
Зървам младото чело, обляно в лъчи,
озарено от мисъл прекрасна.
И боя се да кажа правдиви слова,
от какво се боя – аз не зная.
Но запалвайки свещ, аз молитва мълвя,
за кого ли се моля – не зная.
Ударения
МОЛИТВА
Аз запа́лих свештта́ си с моли́тви безбро́й,
на кого́ ли се мо́ля – не зна́я.
Жа́р моли́твена мо́я ште ви́ди ли То́й
и ште чу́е ли зо́в – аз не зна́я.
Но съзи́рам в младе́нчески-я́сни очи́
бли́к от свя́тата та́йна прекра́сна.
Зъ́рвам мла́дото че́ло, обля́но в лъчи́,
озаре́но от ми́съл прекра́сна.
И боя́ се да ка́жа правди́ви слова́,
от какво́ се боя́ – аз не зна́я.
Но запа́лвайки све́шт, аз моли́тва мълвя́,
за кого́ ли се мо́ля – не зна́я.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Леонид Семёнов
МОЛИТВА
Я затеплил свечу и молюсь горячей,
и Кому я молюсь, – я не знаю.
И увидит ли Он жар молитвы моей,
и услышит ли зов, – я не знаю.
Но я видел в младенчески-ясных очах
отблеск тайны святой и прекрасной.
И я видел чело молодое в лучах,
озаренное думой прекрасной.
И правдивое слово сказать я боюсь;
отчего я боюсь, – я не знаю.
Но затеплив свечу, горячей я молюсь
и о ком я молюсь, – я не знаю.
1902 г.
МОЛИТВА (перевод с русского языка на украинский язык: Николай Сысойлов)
Я зажеврів свічу – й гарячіше молюсь,
і Кому я молюсь, – я не знаю.
Чи побачить Він жар та молитву мою,
Чи почує мій зов – я не знаю.
Але бачив в дитячо-розумних очах
Відблиск тайн – і святих, і прекрасних.
І я бачив чоло молоде: як хлопчак
Озарявся у мріях напрасних.
Та правдиві слова я сказати боюсь;
а чого я боюсь, – я не знаю.
Запаливши свічу, гарячіше молюсь,
і про кого молюсь – я не знаю.
---------------
Руският поет и писател Леонид Семьонов (Леонид Дмитриевич Семёнов-Тян-Шанский) е роден на 19 ноември/1 декември 1880 г. в Петербург. Учи в историко-филологическия факултет на Петербургския университет. Първите му поетични публикации са в студентски сборник през 1903 г. Приятел е на А. Блок, А. Бели, Л. Толстой и А. Добролюбов, близък е до литературния кръг на З. Гипиус и Д. Мережковский. Символист, известно време е активен толстоист. Творец от декадентския кръг, през 1905 г. той пише революционен манифест и прави опит да организира в Курска губерния селско въстание, но е арестуван и затворен. След освобождаването му провежда активна революционна агитация и отново е осъден и затворен. Публикува поезия, проза и драматургия в издания като „Трудовой путь”, „Вестник Европы”, „Вопросы жизни”, „Новый путь” и др., пише спомени, разкази, повести и драми, сред които „Около тайны” (1903 г.), „О смерти Чехова” (1907 г.), „Смертная казнь” (1908 г.), „Грешный грешным” (1917 г.), недовършения роман „Жажда. Повесть временных лет о великом алкании и смятении умов человеческих” и др. Автор е на стихосбирката „Собрание стихотворений” (1905 г.). Убит е на 13/26 декември 1917 г. от бандити в родовото имение до с. Гремячка, Рязанска губерния. Голяма част от творчеството му не е запазена.